"Когато ученикът срещне своя Учител,
той получава от него живата вода на кръщението.
Слънцето изгрява в сърцето му,
несигурността и страхът изчезват,
а някъде в далечината Вечното разгръща
пред взора му своята величава слава...
И ученикът тръгва на пътешествие..."
Беинса Дуно
На такова пътешествие – към световете вътре и извън нас – ни поведе големият клавирен педагог Стелла Ослекова. Днес ние, признателните ѝ ученици, разпилени по всички краища на света, но и обединени от съприкосновението с онзи общ извор на жива вода, чийто вкус помним и чиято магия за добро следваме, вървим по стъпките на спомена, за да ви разкажем за нея: нашата любима учителка, жената, помогнала ни да бъдем това, което сме днес: музиканти, творци, откриватели...
Стелияна Христова Ослекова принадлежи към един от големите български родове, чиито корени историците откриват още в Средновековието. Нейните деди са активни участници в националноосвободителните борби, а прочутата Ослекова къща в Копривщица днес е музей на възрожденската архитектура.
Стелла – както я наричат роднини и приятели – е родена в Пловдив през 1946 година. Наследила благородния дух на предците си и вкуса към красивото, тя рано се ориентира към необятния свят на музиката и започва да учи пиано в класа на Павунка Кадийска. След като завършва средното си образование в НУМТИ "Добрин Петков” (1965), записва специалност "Пиано” при професор Георги Петров в АМТИ – Пловдив. Това е и периодът, в който създава собствено семейство. След дипломирането си (1971) работи като клавирен педагог в читалище "Иван Вазов” (1968–1972), в Детската музикална школа към Синдикален дом на културата – Пловдив (1968–1976) и в НУМТИ "Добрин Петков” (1973–2012), като с училището е свързана най–значимата част от професионалната ѝ реализация. През 2003 година става съучредител и съорганизатор на клавирния конкурс "Шуман–Брамс”, чийто артистичен директор е до смъртта си (2012). Носител е на множество творчески отличия от различни национални и международни конкурси. През 2005 година е наградена от Министерство на културата и туризма за принос в развитието на българската култура с орден „Св. св. Кирил и Методий“ втора степен.
Онова, което в най–висока степен определя професионалната биография на Стелла Ослекова, е призванието ѝ да бъде Учител. Сред обществеността на град Пловдив и сред изкушените от клавирното дело българи понятието "Клавирна школа Стелла Ослекова” е синоним на висок професионализъм, всеотдайност, респектиращи творчески постижения. Учениците ѝ я наричат "Госпожа Слънце”, заради сгряващата усмивка, съпричастността и обичта, с които дарява всеки, попаднал в орбитата ѝ. Стотици са националните и международни конкурси, откъдето нейни възпитаници са печелили престижни награди. Сред тях са:
Национални конкурси: "Шуман–Брамс" – Пловдив; "Светослав Обретенов" – Провадия; "Димитър Ненов" – Разград; Общобългарски академичен конкурс за инструментално и вокално изпълнителство – АМТИИ, Пловдив; "Млади музикални дарования" – София; "Фредерик Шопен" – Варна; "Франц Шуберт" – Габрово; "Албер Русел" – София; "Виенска класика" – Стара Загора; "Руска музика" – Плевен; "Френска музика" – Пловдив; "Музиката и земята" – София; "Лист–Барток" – София; "Бряг на надеждата" – Добрич; "Веселин Стоянов" – София; "М.A.G.I.C." – Бургас ; "Надежди, таланти, майстори" – Добрич; "Дико Илиев" – Враца
Международни конкурси и фестивали: "Marisa Montiel" – Испания; "Mozart" – Брюксел, Белгия; "Steinway" – Берлин–Хамбург, Германия; "Николай Рубинщайн" – Париж, Франция; "Музиканти от новото хилядолетие" – Скопие, Македония; "Мария Юдина" – Санкт Петербург, Русия; Музикален конкурс – Милано, Италия; Portland Music Festival – САЩ; Peter de Grote Festival – Холандия; "Валери Гаврилин" – Вологда, Русия; Музикален конкурс – Ню Йорк, САЩ; "Wendl & Lung" – Виена, Австрия; Конкурс за млади пианисти – Ниш, Сърбия; "Europa fest" – Букурещ, Румъния; "Марин Сореску" – Крайова, Румъния
Започнали своя път в школата на Стелла Ослекова, днес нейните възпитаници принадлежат към световния музикален елит. Те обогатяват културния живот на страните, в които творят като пианисти, диригенти, композитори, корепетитори, музикални мениджъри, педагози... Независимо къде са и какво правят, непременно носят в сърцата си усещането, че са били истински обичани, и стремежа да продължат делото на човека, повел ги по светлия път на музикалното единение с вечността.